Ранната диагностика от специалист – логопед при малките деца, които имат трудности с проговарянето, е от изключителна важност за тяхното взаимодействие с околния свят. Деца с подобни проблеми често се водят от своите родители в Логопедични центрове „Медика” за диагностика и продължаваща терапия.

„Развитието на детските умения за общуване чрез езика и речта е изключително интензивно до 5 годишна възраст. Проговарянето при всяко дете е строго индивидуално. При някои деца, това се случва преди да навършат годинка, а други до 3 годинки не могат да водят нормална комуникация”, споделят логопедите Силвия Пасева и  Мая Грозданова.  Ранното проговаряне на детето зависи от много фактори. „Важно е да говорите на детето си още от първите седмици на неговото раждане. Погрешно е мисленето, че пеленачето не разбира. Напротив, чувайки гласа на майка си и околните, то комуникира с тях. Пеенето на песнички и четенето на приказки, също оказва своето благотворно влияние за ранното проговаряне”, допълват специалистите.

Въпреки, че развитието на малчуганите е строго индивидуално, има определени възрастови показатели за речево развитие, които е добре родителите да познават, за да могат да реагират своевременно. Така например, до петия месец нормалната комуникация на бебето с околните е чрез усмивка и произнасяне на различни звуци, гукане, смях и крясъци. Между шестия и деветия месец започва появата на различни звукосъчетания – мам – мам, па – па, ба – ба. След 11-тия месец се появяват и първите думички – мама и тати. Натрупването на речников запас започва с по-бързи темпове след навършване на 1 годинка. На 3 годишна възраст, речниковия запас трябва да включва около 250 думи, а детето вече трябва да знае стихчета, да разказва кратки приказки.

Важно е да се отбележи, че ако първите осмислени думи – мама, тати, дай, ето, и имитациите на животни като бау – бау, мяу – мяу и др. не се появят до 1.8 годишна възраст на детето, е наложително родителите да потърсят консултация със специалист – логопед. Също така, ако до 3 годишна възраст в речта на детето липсват конкретни думи, а детето „говори” със звукосъчетания и крясъци, ако речта му е неразбираема за околните също е наложително да се намеси специалист.

„Работата с всяко дете е строго индивидуална. При някои деца терапията е в рамките на три-четири месеца, но има случаи, когато продължава до година. След терапиите, които провеждаме с детето, даваме съвети на родителите, които се обучават какви упражнения да правят с малчугана у дома. Погрешно е да се мисли, че детето само ще „изживее” проблема с проговарянето с възрастта. Практиката показва, че изчакването може дори да задълбочи проблема и да остави трайни последици в речевото поведение и общуването на детето с околните”, допълват логопедите от Логопедични центрове „Медика“.

Ранната възраст на детето при диагностицирането е важна за превенция на езиково-говорните нарушения и тяхното продължаващо задълбочаване. Колкото по-рано бъдат открити комуникативните нарушения и започне логопедичната терапия, толкова по-добри и трайни ще бъдат резултатите.