15-ти май е Международният ден на семейството. Съществуват много възгледи и определения за семейство, както и опити да се обясни в теоретичен план. Това, което ги обединява е, че то е незаменима среда от човешкия живот. Затова, в деня, в който международната общност насърчава информираността по въпроси, отнасящи се за семейството, психологът и фамилен консултант - Наталия Лакова от УМБАЛ „Медика Русе“ ни представя семейството, като динамична система, която се развива постоянно и преминава през различни етапи.

Промените идват, както от външната среда - култура, общество и други системи, така и от развитието на семейните членове и взаимоотношенията им. Всяко семейство има и следва свои правила и възгледи, които включват ценности, убеждения, вярвания, така те създават своите истории, преминавайки през жизнения цикъл. Това налага непрекъснато да се променя, реорганизират и адаптира към различни изисквания и ситуации пред които се изправя. Едни от тях са предвидими - брак, раждане на дете и т.н, което налага преформулиране на отношенията и разпределяне на ролите, а други ненормативни (непредвидими) ситуации, с които се сблъсква – развод, безработица, болест, инцидент. С една от тези кризи се сблъскваме и в момента – изолация, физически разделени от близки и приятели.

В такива моменти семействата притежават определен набор от модели за справяне и ресурси, които използват като „трамплин”, т.е. с предишен опит при трудни ситуации да посрещнат нови предизвикателства. Но няма унифицирани прийоми, по които да реагираме в трудни моменти или рецепта която да следваме. В подобни ситуации усещането и реакциите на всеки един член от семейството може да е различно – страх, тъга, гняв, обърканост, което се поражда от неизвестността от случващото се и липсата на контрол и предвидимост.

Тези събития предполагат реорганизация и промяна на семейното функциониране. На повечето родители им се налага да работят от вкъщи, децата се обучават дистанционно, ограничения свързани с пътувания и разходки. В подобна необичайна ситуация може да се опитаме да разберем другия, да разберем какъв смисъл влага в преживяването, разговаряйки с близките за техните усещания и чувства без да ги обвиняваме или пренебрегваме, всичко това може да ни помогне да станем по-чувствителни и да изградим нови отношенията в рамките на семейната система.

Трябва да сме наясно, че всяко преживяване е строго индивидуално и в подобен случай няма правилна или грешна реакция, важно е да приемем как другите членове на семейството възприемат случващото се и смисъла, който влагат, дори това да се различава от собствените ни усещания. В отговор на тази необичайна ситуация е твърде вероятно семейството да се мобилизира и да изгради още механизми, с които да постигне стабилност и баланс във взаимоотношенията си.